• Eventus Bulgaria
  • Eventus Bulgaria
  • Eventus Bulgaria
  • Eventus Bulgaria
 
 
Bulgarian (Български) English (United Kingdom)
Понеделник, 10 Декември 2018
 
 


Банер


Дисонанс и хармония

Автор: Ивинела Самуилова 

Дисонансът има няколко значения, всички свързани с липсата на хармония, съгласуваност, съвместимост, съзвучие.

Във взаимодействията между членовете на един екип дисонансът се появява като естествено следствие от факта, че различни индивидуалности с различни нагласи, модели на поведение, способности, умения, качества трябва да синхронизират различията си, за да постигнат общи цели. А това неизбежно води до конфликти.

Направете един експеримент. Споменете на членовете на екипа си за възможността да направите тийм-билдинг с пеене в хармония. Какви реакции получихте? Имаше ли хора, които възразиха, че не биха участвали, защото пеят фалшиво... ? Ако да, то вие сте от тези, за които този тийм-билдинг е от жизнена необходимост за интегритета на екипа ви.

Фалшивото пеене е заучено “поведение”, то е следствие на отработен модел на някаква вътрешна защита, несъзнавана съпротива човек да приведе себе си в съзвучие с нещо извън себе си (хора, обстоятелства, ситуации). 

Направете втори експеримент: Свържете отговорите, които получихте от предишния експеримент с личностите на тези, които са ви ги дали. Не са ли тези, които “пеят фалшиво” по-прикрити, сдържани, предпазливи, въздържащи се от поемане на инициативи... Те не са лоши служители – просто таят едно чувство на напрежение, което води до дискомфорт, защото в тях има конфликт, има заучен дисонанс. Другото име на дисонаса е “какафония” – вероятно последното нещо, което бихте искали да се получи като взаимодействие във вашия екип.

Защо да градим съзвучие чрез музика

Дисонансът и хармонията са категории, които естествено се асоциират с музиката.

Няма човек, роден с такъв дефицит – да пее фалшиво (т.е. с природно вграден дисонанс). Напротив – усетът към хармония е вродено качество у всеки човек. А “инструментът”, с който може да проверите това, е музиката. Музиката е единственото, което нашият мозък възприема като цяло, без да осмисля отделните части. Когато говорим или четем, ние възприемаме и обработваме всяка отделна дума и само така едно изречение добива смисъл за нас. В музиката обаче ние възприемаме едно музикално произведение като общо съзвучие, в неговата цялост, а не нота по нота, или акорд по акорд.

Музиката е естествена демонстрация на хармонията.

Пеенето в хармония е най-лесния и естествен начин да се преодолее дефицита на фалшивото пеене, да се влезе в общ ритъм и съзвучие.

Бонус: уникалните неравноделни ритми на българската народна песен стимулират дясната, креативна половина на мозъка, изважадат от рутинния ритъм и последователност на вършене на нещата и дават нови импулси за творческо решаване на ситуации, в които сме зациклили не само в професионален, но и в личен план.